Ключови събития в 30-те години на Александър Лукашенко като твърд лидер на Беларус
Ключови събития в 30-годишното управление на твърдолинейния президент на Беларус Александър Лукашенко:
20 юли 1994 г. — Лукашенко е встъпил в длъжност като президент след съкрушителна победа в първите и единствени истински свободни избори в постсъветската страна, според международни наблюдатели. Преди това той оглавяваше парламентарната комисия за борба с корупцията и беше директор на държавно стопанство.
1995 г. — Провежда се референдум за смяна на националното знаме с такова, което много прилича на това, което Беларус използва като съветска република. Той също така връща герба от съветската епоха, установява руския като държавен език наравно с беларуския и дава право на президента да разпуска парламента.
1996 – Разтревожени от все по-авторитарния завой на Лукашенко, хиляди протестиращи изпълват улиците в това, което става известно като „Минската пролет“. Създаден е правозащитният център „Вясна“. Депутатите събират достатъчно подписи, за да поискат процедура по импийчмънт срещу Лукашенко, но руският премиер и други висши служители ги убеждават да прекратят усилията. Друг референдум значително разширява президентските правомощия, възстановява смъртното наказание и удължава президентския мандат на Лукашенко до 2001 г. Лукашенко разпуска парламента.
1998 г. — Лукашенко нарежда на посланиците на САЩ и Европа да напуснат резиденциите в комплекс близо до Минск. Вашингтон отзовава посланика си в знак на протест, а Лукашенко получава забрана да пътува в САЩ и страните от Европейския съюз.
1999-2000 г. — След като Лукашенко призовава за потискане на опозицията, четирима видни критици — бившият министър на вътрешните работи Юрий Захаренко, бившият ръководител на Централната избирателна комисия Виктор Гончар, бизнесменът Анатолий Красовски и журналистът Дмитрий Завадски — се смятат за мъртви. Висш служител на вътрешното министерство беше арестуван по подозрение за участие, но Лукашенко нареди да бъде освободен, а прокурорът, ръководещ разследването, беше уволнен. Разследванията на Съвета на Европа показаха, че опозиционери са били убити от „ескадрони на смъртта“, свързани с държавата. Скандалът доминира политическия пейзаж на Беларус в продължение на години. Също през 1999 г. Лукашенко и руският президент Борис Елцин подписват договор за създаване на федерация „съюзна държава“.
септ. 9, 2001 — Лукашенко печели избори за втори мандат.
Окт. 17, 2004 - Одобрен е референдум, премахващ ограниченията на президентския мандат от конституцията.
19 март 2006 г. — Лукашенко печели трети мандат. Протестиращите изграждат палатков лагер на централен площад в Минск, но полицията го разрушава и арестува над 400 протестиращи повече от седмица по-късно. Един опозиционен кандидат за президент е вкаран в затвора повече от две години, а друг е в затвора за 15 дни. По-късно ЕС и САЩ замразиха банковите сметки на Лукашенко и членовете на неговото правителство.
Дек. 19, 2010 — Лукашенко е преизбран за четвърти мандат. След затварянето на избирателните секции хиляди протестиращи се опитаха да нахлуят в сградата на правителството на Беларус, като счупиха прозорци и врати. Седем кандидати за президент и стотици опозиционни активисти бяха арестувани. Няколко от кандидатите, които се противопоставиха на Лукашенко, бяха вкарани в затвора до 5 години и половина.
2014-15 г. — Беларус е домакин на преговори за прекратяване на боевете между украинските сили и подкрепяните от Русия сепаратистки бунтовници в Източна Украйна.
Окт. 11, 2015 — Лукашенко печели пети мандат.
2018 — Стремейки се да намали напрежението със Запада, Лукашенко назначава министър-председател реформатор. Възникват спорове с Русия относно митата за нефт и газ и Лукашенко обвинява Кремъл, че се опитва да погълне Беларус.
Авг. 9, 2020 г. — Лукашенко печели шести мандат с 80% от гласовете на избори, които са заклеймени като измамни у дома и в чужбина, като ключови фигури от опозицията не могат да се кандидатират. Избухват огромни протести заради гласуването, както и отхвърлянето от страна на Лукашенко на пандемията COVID-19 като „психоза“. Светлана Цихановская, която се кандидатира вместо задържания си съпруг, бяга в Литва. Властите потискат жестоко протестите, които продължават месеци в Минск и други градове. Повече от 35 000 души са арестувани. Около 500 000 души напускат страната, включително значими фигури от опозицията.
23 май 2021 г. – Пътнически самолет, летящ от Гърция за Литва и превозващ опозиционен блогър, получава нареждане да кацне в Минск, докато пресича беларуското въздушно пространство, като ръководителите на полета се позовават на предполагаема бомбена заплаха. При кацането дисидентският блогър Раман Пратасевич е арестуван, изправен пред съд и осъден за организиране на безредици, произтичащи от оспорваните избори. Изправен пред международно възмущение и нови санкции, Лукашенко заплашва да наводни ЕС с мигранти и наркотици. По-късно Беларус изпраща хиляди мигранти към границите с Полша и Литва, които им блокират преминаването.
2022 г. — Руските войски, разположени в Беларус, навлизат в Северна Украйна, когато започва нахлуването на Москва в нейния съсед. Беларуските сили не участват пряко във войната, но нареден от Лукашенко референдум отменя забраната на Беларус за ядрени оръжия.
2023 г. — Русия разполага тактически ядрени оръжия в Беларус, което поражда опасения, че те могат да бъдат използвани във войната в Украйна. На 23 юни Лукашенко играе ключова роля в преговорите за край на краткото въстание срещу ръководството на руското министерство на отбраната от Евгений Пригожин, ръководител на групата наемници Вагнер. Беларус позволява на наемниците от Вагнер да се преместят в Беларус в лагери там.
2024 г. — Лукашенко обявява намерението си да се кандидатира за седми мандат през 2025 г. Той освобождава няколко политически затворници със сериозни заболявания, но около 1400 остават зад решетките, включително носителят на Нобелова награда за мир правозащитникът Алес Бяляцки.
